ЗАТЍРЯМ СЕ, -яш се, несв. (остар. и диал.); затѝря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Затирвам се. По-младите се затиряха към доловете, из храсталаците и във вечерната дрезгавина се понасяше смях. А. Гуляшки, ЗР, 57. Вълните ставаха толкова големи, че всяка се затиряше да яхне железния гръб на палубата. Н. Антонов, ВОМ, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)